Всичко започна сякаш на шега ,

Във живота ми ти бързо долетя.
Научиме да вярвам,мога и обичам

И само хубаво в главата да изричам.

И когато борех се да бъда аз щастлива

Ти беше до мен и ми давеше още повече сила.

Но няма нищо вечно, всяко нещо има край,

Но в моята глава ще си вечно, знай …

И ето започна моята промяна ,

Далеч си ти и със теб не мога да остана.

Всички стихове и рими пиша ги за тебе

Дано някога да разбереш какво си ти за мене.

Времето минава, ликът не избледнява

Болката голяма, просто остана рана.

Страдах, плаках и вече нямам сили ,

Спрях да съм добра, спрях и думите си мили.

Правя глупости без дори да се замислям

Кое е правилно и не отдавна не обмислям.

И не мога така вече, не мога да се справя

Душата си да гние отново дадох в ада .

Със всеки све по- гадно и по-гадно се държа

И все повече и повече от живота си се уча.

Съдбата ни събра, а сега ни раздели

Всеки ден живота ме учи да се цени.

Да се цени всичко онова , което

Чувстваш ти  в сърцето проклето.

Болката научи ме да съм гадна с всички

Простете приятели но сърцето е на бучки.

Благодаря ви за всичко, което правите за мен

И дано да ви го върна някой ден.